Някога, някъде, много далече -
в някакво време без брод,
спомен увяхнал и в сиво облечен
върна се в нечий живот.
Кацна сподавен, от никой поканен
в нечии тъжни очи -
спомен за обич, така незабравен -
сблъсък на сродни души.
Нищо желано или оправдано,
нищо, щадящо плача.
Нещо измислено - не преживяно,
тровещо с болка света.
Давало някога смисъл за някого -
спомен за сълзи и смях.
И се завръща по-ярък от всякога -
феникс, възкръснал от прах...
© Елица All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
