* * *
Някога, някъде, много далече -
в някакво време без брод,
спомен увяхнал и в сиво облечен
върна се в нечий живот.
Кацна сподавен, от никой поканен
в нечии тъжни очи -
спомен за обич, така незабравен -
сблъсък на сродни души.
Нищо желано или оправдано,
нищо, щадящо плача.
Нещо измислено - не преживяно,
тровещо с болка света.
Давало някога смисъл за някого -
спомен за сълзи и смях.
И се завръща по-ярък от всякога -
феникс, възкръснал от прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
