17 may 2004, 14:31

* * *

  Poesía
1.9K 0 2

Подир стъпките ти днеска крачех

и броях дните си на самота...

целувах сълзите си и плачех,

че вместо теб остана само тя.

 

Изведнъж и сърцето ми утихна,

усетих се напълно примирена,

на тъгата в очите се усмихнах,

въпреки че бях ранена.

 

Вървях и не знаех къде съм

и щеше ми се да крещя и тичам,

че избяга и последния ми сън,

а исках, така исках да те обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Август Жорж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинала не е лош.Розичке -браво.Харесват ми стиховете ти.И понеже няма междини оценки давам 6
  • Значи тук забележките ми са само чисто технически. Иначе изпълнението определено е на по-високо ниво, но този вариант ми звучи по-добре:

    --------
    Подир стъпките ти крача
    броя секундите на самота...
    целувайки сълзите плача,
    че вместо теб остана само тя.

    Изведнъж сърцето ми утихна,
    почувствах се напълно примирена,
    и на тъгата в очите се усмихнах,
    макар че бях дълбоко наранена.

    Вървях не знаейки къде съм
    и исках да крещя и тичам,
    отиде си и тоз последен сън,
    а исках вечно аз да те обичам.
    --------

    Не знам, поскедната строфа може да се доработи, но на прима виста - толкова.

    Това е лично мнение. Не обвързвам никого с него просто казвам как на МЕН ми звучи по-добре.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...