17 may 2004, 14:31

* * * 

  Poesía
1721 0 2
Подир стъпките ти днеска крачех
и броях дните си на самота...
целувах сълзите си и плачех,
че вместо теб остана само тя.
Изведнъж и сърцето ми утихна,
усетих се напълно примирена,
на тъгата в очите се усмихнах,
въпреки че бях ранена.
Вървях и не знаех къде съм
и щеше ми се да крещя и тичам,
че избяга и последния ми сън,
а исках, така исках да те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Август Жорж Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??