May 17, 2004, 2:31 PM

* * *

  Poetry
1.9K 0 2

Подир стъпките ти днеска крачех

и броях дните си на самота...

целувах сълзите си и плачех,

че вместо теб остана само тя.

 

Изведнъж и сърцето ми утихна,

усетих се напълно примирена,

на тъгата в очите се усмихнах,

въпреки че бях ранена.

 

Вървях и не знаех къде съм

и щеше ми се да крещя и тичам,

че избяга и последния ми сън,

а исках, така исках да те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Август Жорж All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинала не е лош.Розичке -браво.Харесват ми стиховете ти.И понеже няма междини оценки давам 6
  • Значи тук забележките ми са само чисто технически. Иначе изпълнението определено е на по-високо ниво, но този вариант ми звучи по-добре:

    --------
    Подир стъпките ти крача
    броя секундите на самота...
    целувайки сълзите плача,
    че вместо теб остана само тя.

    Изведнъж сърцето ми утихна,
    почувствах се напълно примирена,
    и на тъгата в очите се усмихнах,
    макар че бях дълбоко наранена.

    Вървях не знаейки къде съм
    и исках да крещя и тичам,
    отиде си и тоз последен сън,
    а исках вечно аз да те обичам.
    --------

    Не знам, поскедната строфа може да се доработи, но на прима виста - толкова.

    Това е лично мнение. Не обвързвам никого с него просто казвам как на МЕН ми звучи по-добре.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...