17.05.2004 г., 14:31

* * *

1.9K 0 2

Подир стъпките ти днеска крачех

и броях дните си на самота...

целувах сълзите си и плачех,

че вместо теб остана само тя.

 

Изведнъж и сърцето ми утихна,

усетих се напълно примирена,

на тъгата в очите се усмихнах,

въпреки че бях ранена.

 

Вървях и не знаех къде съм

и щеше ми се да крещя и тичам,

че избяга и последния ми сън,

а исках, така исках да те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Август Жорж Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинала не е лош.Розичке -браво.Харесват ми стиховете ти.И понеже няма междини оценки давам 6
  • Значи тук забележките ми са само чисто технически. Иначе изпълнението определено е на по-високо ниво, но този вариант ми звучи по-добре:

    --------
    Подир стъпките ти крача
    броя секундите на самота...
    целувайки сълзите плача,
    че вместо теб остана само тя.

    Изведнъж сърцето ми утихна,
    почувствах се напълно примирена,
    и на тъгата в очите се усмихнах,
    макар че бях дълбоко наранена.

    Вървях не знаейки къде съм
    и исках да крещя и тичам,
    отиде си и тоз последен сън,
    а исках вечно аз да те обичам.
    --------

    Не знам, поскедната строфа може да се доработи, но на прима виста - толкова.

    Това е лично мнение. Не обвързвам никого с него просто казвам как на МЕН ми звучи по-добре.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...