diva_rozi4ka (Мина Август Жорж)
8 1
17.05.2004 г., 14:31 ч.

* * * 

  Поезия
1667 0 2

Подир стъпките ти днеска крачех

и броях дните си на самота...

целувах сълзите си и плачех,

че вместо теб остана само тя.

 

Изведнъж и сърцето ми утихна,

усетих се напълно примирена,

на тъгата в очите се усмихнах,

въпреки че бях ранена.

 

Вървях и не знаех къде съм

и щеше ми се да крещя и тичам,

че избяга и последния ми сън,

а исках, така исках да те обичам.

© Мина Август Жорж Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинала не е лош.Розичке -браво.Харесват ми стиховете ти.И понеже няма междини оценки давам 6
  • Значи тук забележките ми са само чисто технически. Иначе изпълнението определено е на по-високо ниво, но този вариант ми звучи по-добре:

    --------
    Подир стъпките ти крача
    броя секундите на самота...
    целувайки сълзите плача,
    че вместо теб остана само тя.

    Изведнъж сърцето ми утихна,
    почувствах се напълно примирена,
    и на тъгата в очите се усмихнах,
    макар че бях дълбоко наранена.

    Вървях не знаейки къде съм
    и исках да крещя и тичам,
    отиде си и тоз последен сън,
    а исках вечно аз да те обичам.
    --------

    Не знам, поскедната строфа може да се доработи, но на прима виста - толкова.

    Това е лично мнение. Не обвързвам никого с него просто казвам как на МЕН ми звучи по-добре.
Предложения
: ??:??