* * *

3 jun 2006, 11:03

Poesía

1234 0 5

х х х
Пак ли всичко ще свърши,
преди да е още започнало?
Сленцето - недозалязло
се скрива в разплакан облак.
Песента ми - недоизпята
се извива над чадърите на щастливите.
Стихът ми - с едно крило
подплашен излита,
преди да е кацнал
на будния ти прозорец.
Само сълзата узрява.
Тя единствена знае -
нова обич -
ново дете недоносено.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

2007-09-09T00:36:32+03:00

Много добра метафоричност, добра поанта! Пиши, Анелия - удоволствие е да те чета!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-21T09:22:38+03:00

Красив миг, красив стих.
desi_em (Десислава Димитрова)

2006-06-04T08:40:01+03:00

С малко думи да кажеш много неща това е изкуство!
Dimi (Дими Фильова)

2006-06-03T21:59:48+03:00

Много е хубаво! И не губи надежда!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-06-03T14:27:31+03:00

Невероятен реализъм с невероятният вкус на романтизъм!
Как го постигаш с малко думи, а предаваш толкова искреност!

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas