* * *
Пак ли всичко ще свърши,
преди да е още започнало?
Сленцето - недозалязло
се скрива в разплакан облак.
Песента ми - недоизпята
се извива над чадърите на щастливите.
Стихът ми - с едно крило
подплашен излита,
преди да е кацнал
на будния ти прозорец.
Само сълзата узрява.
Тя единствена знае -
нова обич -
ново дете недоносено.
© Анелия Шишкова All rights reserved.