15 jun 2006, 0:48

* * *

  Poesía
830 0 2

  Погледни ме и нека в очите ти видя света,  
  да усетя от допира ти пулса на зората.       
      Да чувствам болка, радост и малко самота      
  и да кървя от болезнения удар на тъгата.    


Погали ме и нека в блаженство да заспя,
 да сънувам път, звезди и цялата вселена.
 В отмъщения и страсти себе си да покося,
    но в капана на зората ти да бъда уловена.   


Нека бъда кратък миг във вечността,       
         но да почувствам с цялото си тяло светлината. 
   И уморена, аз тогава в смъртта -                
 точно там ще открия красотата.               

  


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря много.оформено е малко нескопосано,но публикувам за 1-ви пьт.
  • Петя,много е хубаво
    Поздравявам те!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...