15.06.2006 г., 0:48

* * *

832 0 2

  Погледни ме и нека в очите ти видя света,  
  да усетя от допира ти пулса на зората.       
      Да чувствам болка, радост и малко самота      
  и да кървя от болезнения удар на тъгата.    


Погали ме и нека в блаженство да заспя,
 да сънувам път, звезди и цялата вселена.
 В отмъщения и страсти себе си да покося,
    но в капана на зората ти да бъда уловена.   


Нека бъда кратък миг във вечността,       
         но да почувствам с цялото си тяло светлината. 
   И уморена, аз тогава в смъртта -                
 точно там ще открия красотата.               

  


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря много.оформено е малко нескопосано,но публикувам за 1-ви пьт.
  • Петя,много е хубаво
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...