Jun 15, 2006, 12:48 AM

* * *

  Poetry
831 0 2

  Погледни ме и нека в очите ти видя света,  
  да усетя от допира ти пулса на зората.       
      Да чувствам болка, радост и малко самота      
  и да кървя от болезнения удар на тъгата.    


Погали ме и нека в блаженство да заспя,
 да сънувам път, звезди и цялата вселена.
 В отмъщения и страсти себе си да покося,
    но в капана на зората ти да бъда уловена.   


Нека бъда кратък миг във вечността,       
         но да почувствам с цялото си тяло светлината. 
   И уморена, аз тогава в смъртта -                
 точно там ще открия красотата.               

  


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепп All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря много.оформено е малко нескопосано,но публикувам за 1-ви пьт.
  • Петя,много е хубаво
    Поздравявам те!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...