3 jun 2006, 23:10

* * *

  Poesía
1.1K 0 1
Не съм идеална, знаеш ли?
Ти може би затуй не искаш да си с мене?!
Греша ли? Не, така стоят нещата,
не мога да съм като всички други!
Това съм аз, така ме приеми,
ако не искаш - ето я вратата,
но само моля те ключа ти ми върни,
веднъж преминал прага, няма връщане!
Не мога и не искам да съм друга,
не съм идеална, никой не е,
и ти не си, но себе си не съдиш,
защо тогава съдиш моето сърце???
То в теб се влюби, но сгреши,
защото ти си като всички други,
не си различен, от това боли,
защото дори да знам, все още те
ОБИЧАМ!!!

Това е за един човек, който никога няма да разбере какво е да обичаш истински!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...