Jun 3, 2006, 11:10 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 1
Не съм идеална, знаеш ли?
Ти може би затуй не искаш да си с мене?!
Греша ли? Не, така стоят нещата,
не мога да съм като всички други!
Това съм аз, така ме приеми,
ако не искаш - ето я вратата,
но само моля те ключа ти ми върни,
веднъж преминал прага, няма връщане!
Не мога и не искам да съм друга,
не съм идеална, никой не е,
и ти не си, но себе си не съдиш,
защо тогава съдиш моето сърце???
То в теб се влюби, но сгреши,
защото ти си като всички други,
не си различен, от това боли,
защото дори да знам, все още те
ОБИЧАМ!!!

Това е за един човек, който никога няма да разбере какво е да обичаш истински!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...