***
Малка рана ти отвори,
дълбоко в моето сърце.
И сякаш зъл демон проговори,
каза: "спи завинаги, дете"!
И гледаш ме без жал,
и връщаш споменът жесток,
припомняш колко много си ми дал
и как винаги си бил моят бог.
Неблагодарна с тебе бях,
това го зная.
И живота си пропилях,
сега живея във безкрая.
Гледам те с очите насълзени,
отронва се дума сякаш лист
и устните от болка посинели,
обвиняват те... мой бисер чист.
"Защо не ме остави,
защо до мене беше?
Защо не ме забрави,
защо всичко ти търпеше?!"
Сега сама изкупвам си вината,
молейки се да простиш.
Но зная, не заслужавам добрината,
пак до мен ти да заспиш.
дълбоко в моето сърце.
И сякаш зъл демон проговори,
каза: "спи завинаги, дете"!
И гледаш ме без жал,
и връщаш споменът жесток,
припомняш колко много си ми дал
и как винаги си бил моят бог.
Неблагодарна с тебе бях,
това го зная.
И живота си пропилях,
сега живея във безкрая.
Гледам те с очите насълзени,
отронва се дума сякаш лист
и устните от болка посинели,
обвиняват те... мой бисер чист.
"Защо не ме остави,
защо до мене беше?
Защо не ме забрави,
защо всичко ти търпеше?!"
Сега сама изкупвам си вината,
молейки се да простиш.
Но зная, не заслужавам добрината,
пак до мен ти да заспиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Благодаря!
