May 28, 2007, 9:27 PM
***
Малка рана ти отвори,
дълбоко в моето сърце.
И сякаш зъл демон проговори,
каза: "спи завинаги, дете"!
И гледаш ме без жал,
и връщаш споменът жесток,
припомняш колко много си ми дал
и как винаги си бил моят бог.
Неблагодарна с тебе бях,
това го зная.
И живота си пропилях,
сега живея във безкрая.
Гледам те с очите насълзени,
отронва се дума сякаш лист
и устните от болка посинели,
обвиняват те... мой бисер чист.
"Защо не ме остави,
защо до мене беше?
Защо не ме забрави,
защо всичко ти търпеше?!"
Сега сама изкупвам си вината,
молейки се да простиш.
Но зная, не заслужавам добрината,
пак до мен ти да заспиш.
дълбоко в моето сърце.
И сякаш зъл демон проговори,
каза: "спи завинаги, дете"!
И гледаш ме без жал,
и връщаш споменът жесток,
припомняш колко много си ми дал
и как винаги си бил моят бог.
Неблагодарна с тебе бях,
това го зная.
И живота си пропилях,
сега живея във безкрая.
Гледам те с очите насълзени,
отронва се дума сякаш лист
и устните от болка посинели,
обвиняват те... мой бисер чист.
"Защо не ме остави,
защо до мене беше?
Защо не ме забрави,
защо всичко ти търпеше?!"
Сега сама изкупвам си вината,
молейки се да простиш.
Но зная, не заслужавам добрината,
пак до мен ти да заспиш.
© Ааа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря! -
Много е силно! Браво Ади пишеш прекрасно
-
Благодаря,Део!
-
хаха....браво браво..
абе защо търсите психоанализа в стиховете.
мнооо си е добре -
Благодаря ти Гали,за коментара,за хубавите думи и за това,че ме четеш!
-
Защо,мила"Но зная, не заслужавам добрината"?
Има грешка-има и прошка!
Поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
