28 мая 2007 г., 21:27

***

889 0 6
Малка рана ти отвори,
дълбоко в моето сърце.
И сякаш зъл демон проговори,
каза: "спи завинаги, дете"!

И гледаш ме без жал,
и връщаш споменът жесток,
припомняш колко много си ми дал
и как винаги си бил моят бог.

Неблагодарна с тебе бях,
това го зная.
И живота си пропилях,
сега живея във безкрая.

Гледам те с очите насълзени,
отронва се дума сякаш лист
и устните от болка посинели,
обвиняват те... мой бисер чист.

"Защо не ме остави,
защо до мене беше?
Защо не ме забрави,
защо всичко ти търпеше?!"

Сега сама изкупвам си вината,
молейки се да простиш.
Но зная, не заслужавам добрината,
пак до мен ти да заспиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Много е силно! Браво Ади пишеш прекрасно
  • Благодаря,Део!
  • хаха....браво браво..
    абе защо търсите психоанализа в стиховете.
    мнооо си е добре
  • Благодаря ти Гали,за коментара,за хубавите думи и за това,че ме четеш!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...