8 ago 2006, 17:46

* * *

  Poesía
759 0 1

Кошмарно е когато чакаш

безмълвно с лепкава уста

и крачката не смееш да направиш,

с която ще отвориш райската врата.

Смутен пристъпваш с разум окован

в традициите на предците

с невежество залутан в същността

потъваш сигурно отмятайки си дните.
Разкъсай дребната страхливост,

простри ръце, грабни струяща светлина

и отприщи това що си заключил,

безсъвестно в отровената си душа. 

Благословията смениш ли ти господна

с неверие - ще бъдеш опетнен,

и вечния ти дом ще бъде преизподня,

а земния ти път ще бъде ден за ден.

Не слушай крясъците диви

“обричай се на краткия живот”,

бъди готов за среща свише

и отговор на само три въпроса кратки

ще ти отворят пътя към безкрая,

                                              приготви се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мохамед АлиБаба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...