Aug 8, 2006, 5:46 PM

* * *

  Poetry
758 0 1

Кошмарно е когато чакаш

безмълвно с лепкава уста

и крачката не смееш да направиш,

с която ще отвориш райската врата.

Смутен пристъпваш с разум окован

в традициите на предците

с невежество залутан в същността

потъваш сигурно отмятайки си дните.
Разкъсай дребната страхливост,

простри ръце, грабни струяща светлина

и отприщи това що си заключил,

безсъвестно в отровената си душа. 

Благословията смениш ли ти господна

с неверие - ще бъдеш опетнен,

и вечния ти дом ще бъде преизподня,

а земния ти път ще бъде ден за ден.

Не слушай крясъците диви

“обричай се на краткия живот”,

бъди готов за среща свише

и отговор на само три въпроса кратки

ще ти отворят пътя към безкрая,

                                              приготви се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мохамед АлиБаба All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...