15 jun 2004, 16:44

* * *

  Poesía
1.4K 0 3
Едно небе,обсипано с безброй звезди.
Една единствена мечта-това си ти!
Едно единствено желание,обвзело моето съзнаниие.
Едно сърце,признало с болка свойто изпитание.
Едва любов,пламтяща в съзерцание.
Едно лице е само в моето съзнание.
Едни очи горящи,без които аз не мога,всяват в мене мисъл и тревога.
Духът пред тялото се врича,че едва ли друг ще заобича, с любов по-пламенна и страстна, от таз що буйна е и ясна.
Сърцето вечно тебе ще обича и до живот във теб ще се кълне и врича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • а страхотно е направо!!!
  • А пък някои от тях просто нямат време да пишат коментари, но бъди сигурна, че продължавам да чета всичко, въпреки че не коментирам толкова активно.
  • Защо ти е това "Кълне"? Врича е напълно достатъчно.
    Много е нежно

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...