15 jun 2004, 16:44

* * * 

  Poesía
1148 0 3
Едно небе,обсипано с безброй звезди.
Една единствена мечта-това си ти!
Едно единствено желание,обвзело моето съзнаниие.
Едно сърце,признало с болка свойто изпитание.
Едва любов,пламтяща в съзерцание.
Едно лице е само в моето съзнание.
Едни очи горящи,без които аз не мога,всяват в мене мисъл и тревога.
Духът пред тялото се врича,че едва ли друг ще заобича, с любов по-пламенна и страстна, от таз що буйна е и ясна.
Сърцето вечно тебе ще обича и до живот във теб ще се кълне и врича.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • а страхотно е направо!!!
  • А пък някои от тях просто нямат време да пишат коментари, но бъди сигурна, че продължавам да чета всичко, въпреки че не коментирам толкова активно.
  • Защо ти е това "Кълне"? Врича е напълно достатъчно.
    Много е нежно
Propuestas
: ??:??