27 jul 2006, 19:36
* * *
Виждаш ли-небето почерня
от всички твои обиди и унижения.
що за човек си ти-незная!
Защо не протегнеш ръце към мен
и не се усмихнеш от душа,
а защо предпочиташ дa погубваш любовта ми към тебе ти?-
В убиец на моите съкровенни мечти се превръщаш
и с моята съдба се опитваш да се разпореждаш даже....
Дъжд пороен заваля,но не само от небето
и от моите очи вали-пороен дъжд,от болка.
гръмотевици оттекват в съзнанието ми
и стоя си тук на кръстопътя-между теб и илюзията ми за любовта....
от всички твои обиди и унижения.
що за човек си ти-незная!
Защо не протегнеш ръце към мен
и не се усмихнеш от душа,
а защо предпочиташ дa погубваш любовта ми към тебе ти?-
В убиец на моите съкровенни мечти се превръщаш
и с моята съдба се опитваш да се разпореждаш даже....
Дъжд пороен заваля,но не само от небето
и от моите очи вали-пороен дъжд,от болка.
гръмотевици оттекват в съзнанието ми
и стоя си тук на кръстопътя-между теб и илюзията ми за любовта....
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря и на трима ви!
-
Наистина иска малко редактиране...
-
Не,не е стихотворение.Ако искаш,напрови го такова...Искрено...Хенри
-
Хубаво е стихотворението,но кръстопътя на който си застанала хич не е!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
