27 jul 2006, 19:36

* * *

  Poesía
712 0 4
Виждаш ли-небето почерня
от всички твои обиди и унижения.
що за човек си ти-незная!
Защо не протегнеш ръце към мен

и не се усмихнеш от душа,
а защо предпочиташ дa погубваш любовта ми към тебе ти?-
В убиец на моите съкровенни мечти се превръщаш
и с моята съдба се опитваш да се разпореждаш даже....

Дъжд пороен заваля,но не само от небето
и от моите очи вали-пороен дъжд,от болка.
гръмотевици оттекват в съзнанието ми
и стоя си тук на кръстопътя-между теб и илюзията ми за любовта....







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...