27 июл. 2006 г., 19:36

* * * 

  Поэзия
613 0 4
Виждаш ли-небето почерня
от всички твои обиди и унижения.
що за човек си ти-незная!
Защо не протегнеш ръце към мен
и не се усмихнеш от душа,
а защо предпочиташ дa погубваш любовта ми към тебе ти?-
В убиец на моите съкровенни мечти се превръщаш
и с моята съдба се опитваш да се разпореждаш даже....
Дъжд пороен заваля,но не само от небето
и от моите очи вали-пороен дъжд,от болка.
гръмотевици оттекват в съзнанието ми
и стоя си тук на кръстопътя-между теб и илюзията ми за любовта....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??