14 abr 2005, 19:52

* * *

  Poesía
951 0 2

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.

Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.

Сладка болка.Плач.Вина.
Една щастлива,ала страдаща душа.
 
Ревност.Мъка и сълза.
Сякаш нож пробожда нежната душа.

В миг спокойствието се руши.
Блясъкът угасва в светлите очи.
Нещо друго надделява и любовта назад остава.

Спор.Завой и край.
Последен дъх в така наречения сладък рай.

Един свидетел го видя,в миг се стресна,ала замълча.
Обичта превърна се в омраза.
Ревността разделя влюбени сърца.
Една надежда мъничка остава-не ще угасне пламъка на Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....