14 abr 2005, 19:52

* * *

  Poesía
956 0 2

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.

Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.

Сладка болка.Плач.Вина.
Една щастлива,ала страдаща душа.
 
Ревност.Мъка и сълза.
Сякаш нож пробожда нежната душа.

В миг спокойствието се руши.
Блясъкът угасва в светлите очи.
Нещо друго надделява и любовта назад остава.

Спор.Завой и край.
Последен дъх в така наречения сладък рай.

Един свидетел го видя,в миг се стресна,ала замълча.
Обичта превърна се в омраза.
Ревността разделя влюбени сърца.
Една надежда мъничка остава-не ще угасне пламъка на Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...