14 апр. 2005 г., 19:52

* * *

955 0 2

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.

Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.

Сладка болка.Плач.Вина.
Една щастлива,ала страдаща душа.
 
Ревност.Мъка и сълза.
Сякаш нож пробожда нежната душа.

В миг спокойствието се руши.
Блясъкът угасва в светлите очи.
Нещо друго надделява и любовта назад остава.

Спор.Завой и край.
Последен дъх в така наречения сладък рай.

Един свидетел го видя,в миг се стресна,ала замълча.
Обичта превърна се в омраза.
Ревността разделя влюбени сърца.
Една надежда мъничка остава-не ще угасне пламъка на Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...