14.04.2005 г., 19:52

* * *

948 0 2

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.

Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.

Сладка болка.Плач.Вина.
Една щастлива,ала страдаща душа.
 
Ревност.Мъка и сълза.
Сякаш нож пробожда нежната душа.

В миг спокойствието се руши.
Блясъкът угасва в светлите очи.
Нещо друго надделява и любовта назад остава.

Спор.Завой и край.
Последен дъх в така наречения сладък рай.

Един свидетел го видя,в миг се стресна,ала замълча.
Обичта превърна се в омраза.
Ревността разделя влюбени сърца.
Една надежда мъничка остава-не ще угасне пламъка на Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...