ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
7 ago 2005, 14:07

* * * 

  Poesía
645 0 4

Тази нощ самотна и дълбока.
Една жена сиротна и жестока.

Сякаш със съдбата си играе.
Тихо си говори и нехае.

Леко приближих се и се вслушах.
Гласът и страшен аз заслушах.

Страдание и болка са се вплели,
в коварни,неочаквани предели.

Заклинание опасно тя мълвеше.
Спираше се,после пак вървеше.

От чуден прах оставяше следи,
раждаше се пламък в страшните очи.

 -Любов е!Но не е за дълго!Злото нека всичко разруши!
  Нека капка нежност не остане!Щастието да превърне във сълзи!
Демон адски беше-враг на любовта.
Една жена безмилостно жестока,разделя влюбени сърца.

И щом изрече думата ''раздяла'',вече бях се осъзнала.
Утро светло озари ме, а любовта с целувка награди ме.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??