7 авг. 2005 г., 14:07

* * * 

  Поэзия
726 0 4
Тази нощ самотна и дълбока.
Една жена сиротна и жестока.
Сякаш със съдбата си играе.
Тихо си говори и нехае.
Леко приближих се и се вслушах.
Гласът и страшен аз заслушах.
Страдание и болка са се вплели,
в коварни,неочаквани предели.
Заклинание опасно тя мълвеше.
Спираше се,после пак вървеше.
От чуден прах оставяше следи,
раждаше се пламък в страшните очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Предложения
: ??:??