* * *
Тази нощ самотна и дълбока.
Една жена сиротна и жестока.
Сякаш със съдбата си играе.
Тихо си говори и нехае.
Леко приближих се и се вслушах.
Гласът и страшен аз заслушах.
Страдание и болка са се вплели,
в коварни,неочаквани предели.
Заклинание опасно тя мълвеше.
Спираше се,после пак вървеше.
От чуден прах оставяше следи,
раждаше се пламък в страшните очи.
-Любов е!Но не е за дълго!Злото нека всичко разруши!
Нека капка нежност не остане!Щастието да превърне във сълзи!
Демон адски беше-враг на любовта.
Една жена безмилостно жестока,разделя влюбени сърца.
И щом изрече думата ''раздяла'',вече бях се осъзнала.
Утро светло озари ме, а любовта с целувка награди ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
