18 mar 2011, 18:43

* * * 

  Poesía
398 0 2

Луната пак рисуваше по теб
с очите си и с нежните си пръсти
и с вятъра разнасяше навред
ухания от топлите ти устни.

Събуден спомен в капчици тъга
по миглите ти с чувствата нанесе,
а мислите ти - в сълзи на цветя
превърна ги - и пак ти ги поднесе.

Облечена във облачно палто,
в очите ти се скри от тъмнината,
а мракът във вечерното сако
в прозореца - притихнал я зачака...


© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??