Луната пак рисуваше по теб
с очите си и с нежните си пръсти
и с вятъра разнасяше навред
ухания от топлите ти устни.
Събуден спомен в капчици тъга
по миглите ти с чувствата нанесе,
а мислите ти - в сълзи на цветя
превърна ги - и пак ти ги поднесе.
Облечена във облачно палто,
в очите ти се скри от тъмнината,
а мракът във вечерното сако
в прозореца - притихнал я зачака...
© Чавдар All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
