16 ene 2007, 23:09

* * *

  Poesía
1.1K 0 15
венерини хълмове
райски долини
котловини чудейни
изследовател съм
прехласнат
а по на север
планини големи
пухкави
от снежни отражения
бебешки розови
изваяни склонове
после две морета
с цветовете на дъгата
но не пропусkaм
аления магически олтар
за който винаги съм буден
в това вълшебство
що се нарича сън
или мечта за теб
за животворен бели извор
където мъка
сласт
плач и гордост
и разлъка
понякога простенват
в сладка болка
с нечий взор
и ни зарейват в небесата
на удоволствия и радости
или във дълбините
на истинckите сладости
очаквам те
благоговена
моя



Чар....16.01.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...