11 ago 2006, 13:38

***

  Poesía
1.1K 0 9

Боже мой! Какво ми става?
Спрях с мъжете да флиртувам...
Само със един го правя,
с друг не искам да рискувам...

М-да... Изглежда остарявам...
И не съм жената - котка.
Пак съм кей, но приютявам
кораб със ръждива котва.

Или вече не желая
във сърцето ми да влизат...
Да си вземат къс от Рая...
След това да се изнизват...

Стига ми и този кораб,
без сирена и верига.
С кастанети всяко соло,
вместо него аз ще свиря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Или вече не желая
    във сърцето ми да влизат...
    Да си вземат къс от Рая...
    След това да се изнизват...


    ама може да е временно
  • Боже мой! Какво ми става?
    Спрях с жените да флиртувам.
    Дали случайно остарявам
    или не искам да рискувам.

    Истината друга в мен витае,
    в моето сърце любов играе.
    И какво от туй, че котвата ръждива
    щом обичта гнездо във нас си свива.

    Поздрави, Гери!!!
  • Свеж и сърдечен поздрав от бриза на морска Варна към Хасково!
    Чудесна си!
  • Ами прекрасно,тук лошо няма.
    Щом кораба е сигурен и цял.
    На борда му пътуваш оцеляла
    от морски бури и случаен плам.

    А кой пък казва че лошо е това.
    Не е,ти също вече го разбираш.
    Какво по хубаво от една душа
    в която пристан винаги намираш.

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща
  • Харесва ми. Само не разбрах, упрекваш ли се или си доволна от себе си.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...