11.08.2006 г., 13:38

***

1.1K 0 9

Боже мой! Какво ми става?
Спрях с мъжете да флиртувам...
Само със един го правя,
с друг не искам да рискувам...

М-да... Изглежда остарявам...
И не съм жената - котка.
Пак съм кей, но приютявам
кораб със ръждива котва.

Или вече не желая
във сърцето ми да влизат...
Да си вземат къс от Рая...
След това да се изнизват...

Стига ми и този кораб,
без сирена и верига.
С кастанети всяко соло,
вместо него аз ще свиря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Или вече не желая
    във сърцето ми да влизат...
    Да си вземат къс от Рая...
    След това да се изнизват...


    ама може да е временно
  • Боже мой! Какво ми става?
    Спрях с жените да флиртувам.
    Дали случайно остарявам
    или не искам да рискувам.

    Истината друга в мен витае,
    в моето сърце любов играе.
    И какво от туй, че котвата ръждива
    щом обичта гнездо във нас си свива.

    Поздрави, Гери!!!
  • Свеж и сърдечен поздрав от бриза на морска Варна към Хасково!
    Чудесна си!
  • Ами прекрасно,тук лошо няма.
    Щом кораба е сигурен и цял.
    На борда му пътуваш оцеляла
    от морски бури и случаен плам.

    А кой пък казва че лошо е това.
    Не е,ти също вече го разбираш.
    Какво по хубаво от една душа
    в която пристан винаги намираш.

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща
  • Харесва ми. Само не разбрах, упрекваш ли се или си доволна от себе си.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...