11.08.2006 г., 13:38

***

1.1K 0 9

Боже мой! Какво ми става?
Спрях с мъжете да флиртувам...
Само със един го правя,
с друг не искам да рискувам...

М-да... Изглежда остарявам...
И не съм жената - котка.
Пак съм кей, но приютявам
кораб със ръждива котва.

Или вече не желая
във сърцето ми да влизат...
Да си вземат къс от Рая...
След това да се изнизват...

Стига ми и този кораб,
без сирена и верига.
С кастанети всяко соло,
вместо него аз ще свиря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Или вече не желая
    във сърцето ми да влизат...
    Да си вземат къс от Рая...
    След това да се изнизват...


    ама може да е временно
  • Боже мой! Какво ми става?
    Спрях с жените да флиртувам.
    Дали случайно остарявам
    или не искам да рискувам.

    Истината друга в мен витае,
    в моето сърце любов играе.
    И какво от туй, че котвата ръждива
    щом обичта гнездо във нас си свива.

    Поздрави, Гери!!!
  • Свеж и сърдечен поздрав от бриза на морска Варна към Хасково!
    Чудесна си!
  • Ами прекрасно,тук лошо няма.
    Щом кораба е сигурен и цял.
    На борда му пътуваш оцеляла
    от морски бури и случаен плам.

    А кой пък казва че лошо е това.
    Не е,ти също вече го разбираш.
    Какво по хубаво от една душа
    в която пристан винаги намираш.

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща
  • Харесва ми. Само не разбрах, упрекваш ли се или си доволна от себе си.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...