Aug 11, 2006, 1:38 PM

***

  Poetry
1.1K 0 9

Боже мой! Какво ми става?
Спрях с мъжете да флиртувам...
Само със един го правя,
с друг не искам да рискувам...

М-да... Изглежда остарявам...
И не съм жената - котка.
Пак съм кей, но приютявам
кораб със ръждива котва.

Или вече не желая
във сърцето ми да влизат...
Да си вземат къс от Рая...
След това да се изнизват...

Стига ми и този кораб,
без сирена и верига.
С кастанети всяко соло,
вместо него аз ще свиря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Или вече не желая
    във сърцето ми да влизат...
    Да си вземат къс от Рая...
    След това да се изнизват...


    ама може да е временно
  • Боже мой! Какво ми става?
    Спрях с жените да флиртувам.
    Дали случайно остарявам
    или не искам да рискувам.

    Истината друга в мен витае,
    в моето сърце любов играе.
    И какво от туй, че котвата ръждива
    щом обичта гнездо във нас си свива.

    Поздрави, Гери!!!
  • Свеж и сърдечен поздрав от бриза на морска Варна към Хасково!
    Чудесна си!
  • Ами прекрасно,тук лошо няма.
    Щом кораба е сигурен и цял.
    На борда му пътуваш оцеляла
    от морски бури и случаен плам.

    А кой пък казва че лошо е това.
    Не е,ти също вече го разбираш.
    Какво по хубаво от една душа
    в която пристан винаги намираш.

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща
  • Харесва ми. Само не разбрах, упрекваш ли се или си доволна от себе си.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...