5 jul 2004, 9:27

* * *

Poesía

2K 0 1

Боли, боли самотата,
като отрязана плитка боли,
но ти си стиснал в ръката
късче надежда, нали...

Може би наистина последна умира
и следва те до края без свян,
но нима човек не разбира,
че дори и с надежда, е съвсем сам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lanfear (Емма)

Да, разбира, но надеждата е закрила, опора. Имаш ли я намираш смисъл да живееш, да бъдеш, да продължиш. Лошото е когато и тя те напусне, тогава пада една завеса, която те разделя от света и тогава наистина си сама дори и всред тълпа от хора. Поздравления за хубавия стих

2005-01-27T00:18:32+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0