5 jul 2004, 9:27

* * * 

  Poesía
1551 0 1
Боли, боли самотата,
като отрязана плитка боли,
но ти си стиснал в ръката
късче надежда, нали...

Може би наистина последна умира
и следва те до края без свян,
но нима човек не разбира,
че дори и с надежда, е съвсем сам?

© Владо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, разбира, но надеждата е закрила, опора. Имаш ли я намираш смисъл да живееш, да бъдеш, да продължиш. Лошото е когато и тя те напусне, тогава пада една завеса, която те разделя от света и тогава наистина си сама дори и всред тълпа от хора. Поздравления за хубавия стих
Propuestas
: ??:??