5.07.2004 г., 9:27 ч.

* * * 

  Поезия
1523 0 1
Боли, боли самотата,
като отрязана плитка боли,
но ти си стиснал в ръката
късче надежда, нали...

Може би наистина последна умира
и следва те до края без свян,
но нима човек не разбира,
че дори и с надежда, е съвсем сам?

© Владо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, разбира, но надеждата е закрила, опора. Имаш ли я намираш смисъл да живееш, да бъдеш, да продължиш. Лошото е когато и тя те напусне, тогава пада една завеса, която те разделя от света и тогава наистина си сама дори и всред тълпа от хора. Поздравления за хубавия стих
Предложения
: ??:??