Jul 5, 2004, 9:27 AM

* * *

Poetry

2K 0 1

Боли, боли самотата,
като отрязана плитка боли,
но ти си стиснал в ръката
късче надежда, нали...

Може би наистина последна умира
и следва те до края без свян,
но нима човек не разбира,
че дори и с надежда, е съвсем сам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lanfear (Емма)

Да, разбира, но надеждата е закрила, опора. Имаш ли я намираш смисъл да живееш, да бъдеш, да продължиш. Лошото е когато и тя те напусне, тогава пада една завеса, която те разделя от света и тогава наистина си сама дори и всред тълпа от хора. Поздравления за хубавия стих

2005-01-27T00:18:32+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0