Jul 5, 2004, 9:27 AM

* * *

  Poetry
2K 0 1
Боли, боли самотата,
като отрязана плитка боли,
но ти си стиснал в ръката
късче надежда, нали...

Може би наистина последна умира
и следва те до края без свян,
но нима човек не разбира,
че дори и с надежда, е съвсем сам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, разбира, но надеждата е закрила, опора. Имаш ли я намираш смисъл да живееш, да бъдеш, да продължиш. Лошото е когато и тя те напусне, тогава пада една завеса, която те разделя от света и тогава наистина си сама дори и всред тълпа от хора. Поздравления за хубавия стих

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...