* * *

6 sept 2006, 11:26

Poesía

548 0 1

Беше много отдавна.
Не зная , дали не греша!
Но не, това беше ти!
Аз скромен в своите мечти,
объркан в красивите дни,
те открих, както се открива звезда
и се нарича на мига,
a после си отива.
Моя русокоса и дива,
плодът на мечтите ми...
Нима реалността ме убива!
Ти стоиш реално жива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas