6.09.2006 г., 11:26 ч.
* * *
489
0
1
Беше много отдавна.
Не зная , дали не греша!
Но не, това беше ти!
Аз скромен в своите мечти,
объркан в красивите дни,
те открих, както се открива звезда
и се нарича на мига,
a после си отива.
Моя русокоса и дива,
плодът на мечтите ми...
Нима реалността ме убива!
Ти стоиш реално жива.
И аз и ти, моя светла реална жена!
Аз знам, че твоите мечти
са толкова жарки,
но не от слънцето във твоите коси,
придобиват този огнен пламък...
А скромни са, моите мъжки мечти...
Не зная , дали не греша!
Но не, това беше ти!
Аз скромен в своите мечти,
объркан в красивите дни,
те открих, както се открива звезда
и се нарича на мига,
a после си отива.
Моя русокоса и дива,
плодът на мечтите ми...
Нима реалността ме убива!
Ти стоиш реално жива.
И аз и ти, моя светла реална жена!
Аз знам, че твоите мечти
са толкова жарки,
но не от слънцето във твоите коси,
придобиват този огнен пламък...
А скромни са, моите мъжки мечти...
© Радости Тихон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не го почувствах много искрено, фарсът ти е дошъл в повечко!
Все пак поздравления, като за първи стъпки при условие , че нито си лиричен, нито романтичен!