* * *
1.1K
0
0
Нощем пелената снежна само виждам,
а по нея нечетливите следи тъмнеят.
Стъпките еднопосочни ме водят и усещам,
че и моите с останалите ще се слеят.
И така, вървейки, аз го слушам -
под обувките ми с хрипове
шепне дрезгаво снегът.
За отминали животи, векове,
за вечния човешки кръговрат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марина Колева Todos los derechos reservados
