23 dic 2009, 1:41

* * * 

  Poesía » Filosófica
703 0 0

Нощем пелената снежна само виждам,
а по нея нечетливите следи тъмнеят.
Стъпките еднопосочни ме водят и усещам,
че и моите с останалите ще се слеят.
И така, вървейки, аз го слушам -
под обувките ми с хрипове
шепне дрезгаво снегът.
За отминали животи, векове,
за вечния човешки кръговрат.

© Марина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??