* * *

23 дек. 2009 г., 01:41

Поэзия » Философская

702 0 0

Нощем пелената снежна само виждам,
а по нея нечетливите следи тъмнеят.
Стъпките еднопосочни ме водят и усещам,
че и моите с останалите ще се слеят.
И така, вървейки, аз го слушам -
под обувките ми с хрипове
шепне дрезгаво снегът.
За отминали животи, векове,
за вечния човешки кръговрат.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения