* * *

Dec 23, 2009, 1:41 AM

Poetry » Phylosophy

775 0 0

Нощем пелената снежна само виждам,
а по нея нечетливите следи тъмнеят.
Стъпките еднопосочни ме водят и усещам,
че и моите с останалите ще се слеят.
И така, вървейки, аз го слушам -
под обувките ми с хрипове
шепне дрезгаво снегът.
За отминали животи, векове,
за вечния човешки кръговрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works