14 nov 2006, 17:12

* * *

  Poesía
1.1K 0 0
           И ето, ти внезапно си отиде,
           защо реши така и аз не знам -
           толкова много те обичах,
           че бях готова всичко да ти дам!
           Дарих те аз с любов голяма,
           но ти със мен се подигра -
           желаех още да сме двама,
           но ти не го разбра!
           И ето, ти внезапно си отиде,
           пак при нея се върна, нали?
           Без да те е грижа за мене,
           за това, което ти ми причини!
           Върви, щом така си решил
           аз няма да те спра,
           а ще остана в този свят горчив
           със мойта самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...