Nov 14, 2006, 5:12 PM

* * *

Poetry

1K 0 0

           И ето, ти внезапно си отиде,
           защо реши така и аз не знам -
           толкова много те обичах,
           че бях готова всичко да ти дам!
           Дарих те аз с любов голяма,
           но ти със мен се подигра -
           желаех още да сме двама,
           но ти не го разбра!
           И ето, ти внезапно си отиде,
           пак при нея се върна, нали?
           Без да те е грижа за мене,
           за това, което ти ми причини!
           Върви, щом така си решил
           аз няма да те спра,
           а ще остана в този свят горчив
           със мойта самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0