14 нояб. 2006 г., 17:12

* * *

1K 0 0
           И ето, ти внезапно си отиде,
           защо реши така и аз не знам -
           толкова много те обичах,
           че бях готова всичко да ти дам!
           Дарих те аз с любов голяма,
           но ти със мен се подигра -
           желаех още да сме двама,
           но ти не го разбра!
           И ето, ти внезапно си отиде,
           пак при нея се върна, нали?
           Без да те е грижа за мене,
           за това, което ти ми причини!
           Върви, щом така си решил
           аз няма да те спра,
           а ще остана в този свят горчив
           със мойта самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...