14.11.2006 г., 17:12

* * *

1K 0 0
           И ето, ти внезапно си отиде,
           защо реши така и аз не знам -
           толкова много те обичах,
           че бях готова всичко да ти дам!
           Дарих те аз с любов голяма,
           но ти със мен се подигра -
           желаех още да сме двама,
           но ти не го разбра!
           И ето, ти внезапно си отиде,
           пак при нея се върна, нали?
           Без да те е грижа за мене,
           за това, което ти ми причини!
           Върви, щом така си решил
           аз няма да те спра,
           а ще остана в този свят горчив
           със мойта самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...