7 sept 2007, 15:57

.

  Poesía
878 1 3
Точка. Напускам те...
След толкова запетаи,
но този път нито
удивителни, нито въпроси...

Тръгвам си, това е логичният край,
е, на теб нали такъв ти прилича,
няма да плачеш, знам, името си оправдай!
Реалността за теб, за мен е подлост,
                          а аз - всичко неприлично...

Приказката беше наситена с прекалена радост,
не остана място за щастлив край...
              
                                                   Героят си отива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любовник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хм, на мен точките са ми най-трудни...май прекалявам с въпросителните, възклицателните и запетаите. Замисли ме Поздрав!
  • Завинаги...? - не е за мен... Приказките са докато заспиш, не продължават дълго
  • Героят ще отиде в друга приказка,
    и може би сърцето на принцесата
    ще стане негово завинаги...

    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...