Sep 7, 2007, 3:57 PM

.

Poetry

875 1 3

Точка. Напускам те...
След толкова запетаи,
но този път нито
удивителни, нито въпроси...

Тръгвам си, това е логичният край,
е, на теб нали такъв ти прилича,
няма да плачеш, знам, името си оправдай!
Реалността за теб, за мен е подлост,
                          а аз - всичко неприлично...

Приказката беше наситена с прекалена радост,
не остана място за щастлив край...

                                                   Героят си отива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

хм, на мен точките са ми най-трудни...май прекалявам с въпросителните, възклицателните и запетаите. Замисли ме Поздрав!

2009-10-09T17:36:05+03:00
kazanova (Любовник)

Завинаги...? - не е за мен... Приказките са докато заспиш, не продължават дълго

2007-09-08T16:46:00+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Героят ще отиде в друга приказка,
и може би сърцето на принцесата
ще стане негово завинаги...

Поздрав за стиха!

2007-09-07T22:50:30+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0