7 сент. 2007 г., 15:57

.

Поэзия

880 1 3

Точка. Напускам те...
След толкова запетаи,
но този път нито
удивителни, нито въпроси...

Тръгвам си, това е логичният край,
е, на теб нали такъв ти прилича,
няма да плачеш, знам, името си оправдай!
Реалността за теб, за мен е подлост,
                          а аз - всичко неприлично...

Приказката беше наситена с прекалена радост,
не остана място за щастлив край...

                                                   Героят си отива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

хм, на мен точките са ми най-трудни...май прекалявам с въпросителните, възклицателните и запетаите. Замисли ме Поздрав!

2009-10-09T17:36:05+03:00
kazanova (Любовник)

Завинаги...? - не е за мен... Приказките са докато заспиш, не продължават дълго

2007-09-08T16:46:00+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Героят ще отиде в друга приказка,
и може би сърцето на принцесата
ще стане негово завинаги...

Поздрав за стиха!

2007-09-07T22:50:30+03:00