4 nov 2006, 15:25

* * * 

  Poesía
577 0 2
Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.

Виж красивите звезди
как блестят сами
и ще видиш моите очи
как рисуват със сълзи.

И както владее се нощта
от една единствена луна,
така и аз притежавах мощта
за малко да съм твоя жена.

Но също като тази нощ,
която ще си отиде без следи,
изгубих и аз своята мощ
и нищо не ще върне нашето „преди”.

Затвори сега очи,тихо до нея се гушни
и докато вън луната още е царица
просто всичко превърни
във спомен,
където бях аз за кратко
една богата кралица....

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??