* * *
Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди
как блестят сами
и ще видиш моите очи
как рисуват със сълзи.
И както владее се нощта
от една единствена луна,
така и аз притежавах мощта
за малко да съм твоя жена.
Но също като тази нощ,
която ще си отиде без следи,
изгубих и аз своята мощ
и нищо не ще върне нашето „преди”.
Затвори сега очи,тихо до нея се гушни
и докато вън луната още е царица
просто всичко превърни
във спомен,
където бях аз за кратко
една богата кралица....
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди
как блестят сами
и ще видиш моите очи
как рисуват със сълзи.
И както владее се нощта
от една единствена луна,
така и аз притежавах мощта
за малко да съм твоя жена.
Но също като тази нощ,
която ще си отиде без следи,
изгубих и аз своята мощ
и нищо не ще върне нашето „преди”.
Затвори сега очи,тихо до нея се гушни
и докато вън луната още е царица
просто всичко превърни
във спомен,
където бях аз за кратко
една богата кралица....
© Анна Адамова All rights reserved.
