* * *

4 нояб. 2006 г., 15:25

Поэзия

576 0 2

Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.

Виж красивите звезди
как блестят сами
и ще видиш моите очи
как рисуват със сълзи.

И както владее се нощта
от една единствена луна,
така и аз притежавах мощта
за малко да съм твоя жена.

Но също като тази нощ,
която ще си отиде без следи,
изгубих и аз своята мощ
и нищо не ще върне нашето „преди”.

Затвори сега очи,тихо до нея се гушни
и докато вън луната още е царица
просто всичко превърни
във спомен,
където бях аз за кратко
една богата кралица....

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения